ПРИКАЗКА

Водачът на миньоните

        Едно време миньоните живеели по най-студените земи, където било постоянна зима. Освен да се замерват със снежни топки и да се пързалят, нямало какво друго да правят. Нуждаели се от водач, който да ги напътства в игрите. Решили да изберат някого, но кой да бъде той? Миньоните били милион и започнали да се карат. Всеки искал да бъде водач. Как да изберат най-добрия от тях? Мислили, мислили и измислили. Техен водач ще стане този, който предложи най-интересна игра. Научил за това злият Гринч. Отишъл при миньоните и им казал, че ще им стане водач, защото е най-голям и най-умен от всички. Съгласили се миньоните и го приели за техен водач. От този ден нататък трябвало да му се подчиняват за всичко. Гринч измислял всевъзможни игри: карал ги да заливат улиците с вода, за да могат хората да се пързалят и падат; да влизат през прозорците на къщите и да крадат коледните сладки; да се катерят по украсата и елхите, да чупят и тъпчат всичко с малките си крачета...

        Миньоните правели всичко, което им нареди Гринч и много се забавлявали.

        Една вечер Гринч им казал, че е дошло време за най-интересната игра. „Каква ли е тя ?“, чудели се миньоните. Тогава Гринч им съобщил, че ще трябва да откраднат шейната на Дядо Коледа, за да не може той да занесе подаръци на децата. Всички били въодушевени. Само малкият Боб стоял настрана и мълчал. Мъчно му било за децата. Та нали те цяла година очакват Коледната нощ? Чудел се Боб какво да направи. Чудел се дали някой ще го послуша. Той бил най-малкият от всички. Кой ще го послуша? Как да порасне ? Дали има някакъв елексир, който да му помогне? Как да се пребори с Гринч и да стане той водач на миньоните? Как да зарадва децата в Коледната нощ?

   Замислил се малкият Боб как да постъпи? Как да помогне на Дядо Коледа и децата. Отишъл при Снежната кралица за съвет. Тя му направила вълшебен елексир от горски билки и плодчета. Изпил елексира и станал силен, умен и голям. Направил си летяща шейна. Отишъл при Дядо Коледа и му разказал всичко.

     Дядо Коледа извикал Снежанка, събрали джуджетата и всички заедно се замислили как да постъпят. Снежанка попитала джуджетата:

     - Можете ли да измислите и направите някаква вълшебна играчка и като я видят миньоните тя да ги промени.

     - Да, можем да направим вълшебна камбанка, която като зазвъни със своето  гласче стига до всяко сърце и го прави нежно и добро.

    - Тогава на работа! – казал Дядо Коледа.

    През това време лошият Гринч бил изпратил вече своите миньони по следите на Боб, но докато те го открили, джуджетата били готови да ги посрещнат. Камбанката весело зазвъняла, а заедно с нейните звуци навсякъде се разнесъл чуден снежен звезден прашец и миньоните не само, че станали добри, но дори помогнали на Дядо Коледа да раздаде подаръците на всички деца.

     Като разбрал това Гринч толкова много се ядосал, че яхнал своята ракета и излетял за най-далечната планета.

Повече никой не чул за него.

 А дядо Коледа като видял, че миньоните станали добри, решил да ги зарадва и за всеки приготвил чуден подарък.

Вече нямало съмнение, всички миньони решили:

– Боб ще бъде нашия водач!!!

            И от този ден нататък той, като водач на миньоните измислял  забавни, весели и интересни игри.  Всички играели заедно и никой не се сещал за предишните пакости, които вършели.

             Боб бил толкова доволен да види усмивките на своите приятели и да играе заедно с тях.