СЛУЧКА

………………………….-Урааааа! Толкова се радваме, че твоята чиния се повреди и кацна точно в нашата детска градина. – казали децата. Толкова искахме да се срещнем с вас – миньоните.  И веднага, един през друг започнали да му разказват.

  Първо – за своята детска градина:

   - Кико, тук има много играчки, забавления, колички, много деца и кукли.

   - Ех, че интересно! – ококорил очила Кико. - Но не знам кой сезон е сега?!

   - Пролет!!! – извикали всички в хор.

   - Ама, че съм глупав, нищо не знам за пролетта.

   - Слушай!!! – През пролетта има слънце. Става топло, започват да цъфтят пролетни цветя – кокичета, теменужки, лалета. На Земята има много буболечки. Те се появяват през пролетта. Има много дървета, храсти и цветя.

На Земята има много хора. Те живеят в къщи и апартаменти. Има много държави. Нашата е България. Може да се види и море на земята, даже и Балкан. Може да се види роза - Царицата на цветята.

   - Лелеe, колко интересни неща има на вашата Земя! – казал Кико.

И тогава на децата им хрумнало:

     - Хайде да си вземем раниците и да отидем до Балкана, че даже и до Бузлуджа. И там ги посрещнали всички цветя, билки и тревички.

         Преминали Балкана и стигнали до една голяма и дълга река – Дунав. Миньoнът не знаел, че тя е дълбока и хоп- цопнал в нея. А децата му казали, че трябва да можеш да плуваш, за да я преминеш. Зачудили се как да преминат на другия бряг.

         В това време завалял дъжд, реката зашумяла. И изведнъж грейнало слънце. Над реката се появила голяма и красива дъга. И станало вълшебство. Децата и миньонът минали по нея, като по мостче. Стигнали до морето. Кико казал:

        - Това го знам, и ние си имаме ером на нашата планета.

         - Неее, казва се море!!! – поправили го децата.