ПРИКАЗКА

ЕСЕН

 

 

            Гората пожълтя. Есента дойде и всички животни започнаха да събират храна за зимата.Само гостенинът Миньон Землянин не бързаше с приготовленията,тъй като плануваше да се поразходи и до морето. А всички знаем ,че там е по-топличко.Миньонът не беше идвал в Благоевград и затова побърза преди да се придвижи до Бургас да посети и нашата планина.

            Но изведнъж откри в гората една малко катериче,което се бе загубило.Предложи му помощ и банан за да се нахрани.Похапвайки си вкусни банани  и мислейки поредната пакост срещнали Мечката и тя ги попитала:

-А катериче здравей.Защо имаш сълзи в очите?Да не се страхуваш от това жълто нещо до теб,ъъъъ?Ей сега ще те избавя от него.

-Това жълто нещо си има име-МИНЬОН! МИНЬОН Землянин ,приятно ми е!

-ААА,не,не,не почакай той вече ми е приятел.Разстроен съм от друго-че се загубих.

            Мечо и Миньонът стъпваха внимателно, за да не паднат. Предния ден бе валял дъжд и мокрите листа се хлъзгаха под краката им. Катеричето нямаше този проблем. То подскачаше от клон на клон и дори спираше от време на време , за да изчака новите си приятели. Когато стигнаха до мечовата хралупа, вече беше мръкнало. Бяха изморени и гладни. Какво ли да похапнат? Замислиха се. Беше есен, а това е сезонът, през който гората е пълна с различни лакомства - диви круши и ябълки, дренки, орехи, лешници.... Това бяха любимите храни на Мечо и катеричето. Те набързо си събраха от тях и сладко се нахраниха. Само Миньонът седеше настрана  замислен.

 - Какво мислиш, братко? Ела да си хапнеш от богатството на есента! – подканяха го мечето и катеричката.

- Не съм гладен. Благодаря ви все пак, приятели!-каза Миньонът и две сълзи се търкулнаха от окото му.

- Какво се е случило?

    - Обидихме ли те с нещо?

    - Не,  приятели, вие сте  толкова добри с мен. Харесах вас и вашата планета Земя, но ми е мъчно за семейството и приятелите ми, за моята далечна планета. Как искам сега да мога да ги видя!

     Мечо и катеричето се спогледаха. Решиха какво да направят за своя приятел. На сутринта повикаха орела да го качи на крилата си и той го отнесе на космодрума. Миньонът влезе в ракетата и докато обличаше космонавтския си костюм и се приготвяше за полет, при него дойдоха горските му приятели. Мечо носеше огромна кошница с плодове, а кетеричето таблет с много снимки и игри. Прегърнаха се и се сбогуваха.

     Мечо и катеричето слязоха и помахаха с ръце на миньона Землянин. Той се усмихна и каза:

    - Никога няма да ви забравя! Оставам ваш приятел  завинаги!

     Ракетата излетя в космоса.