СЛУЧКА

       Мечо и Миньонът стъпваха внимателно, за да не паднат. Предния ден бе валял дъжд и мокрите листа се хлъзгаха под краката им. Катеричето нямаше този проблем. То подскачаше от клон на клон и дори спираше от време на време , за да изчака новите си приятели. Когато стигнаха до мечовата хралупа, вече беше мръкнало. Бяха изморени и гладни. Какво ли да похапнат? Замислиха се. Беше есен, а това е сезонът, през който гората е пълна с различни лакомства - диви круши и ябълки, дренки, орехи, лешници.... Това бяха любимите храни на Мечо и катеричето. Те набързо си събраха от тях и сладко се нахраниха. Само Миньонът седеше настрана  замислен.

 - Какво мислиш, братко? Ела да си хапнеш от богатството на есента! – подканяха го мечето и катеричката.

- Не съм гладен. Благодаря ви все пак, приятели!-каза Миньонът и две сълзи се търкулнаха от окото му.