ПРИКАЗКА

       Приключенията на миньона Кико

        Беше топъл, слънчев пролетен ден. Децата излязоха на двора на детската градина. Едни играеха с топка, други на гоненица и криеница, а трети – на люлките и катерушките. Радваха се на наболата зелена тревичка, на първите поникнали цветя и разцъфналите дървета.

       Изведнъж в небето се появи голямо светещо кълбо. Чу се странен шум и на една от площадките в детската градина,  кацна летяща чиния. Тя беше толкова непозната и странна, че децата се изплашиха. Светлините й бавно изгаснаха, леко се отвори една от вратите и се показа малко жълто човече.

       Децата веднага познаха, че това е миньон. Затова го заобиколиха с интерес и го заразпитваха:

        - Как се казваш?

        - От къде идваш?

        - Какво правиш тук?

        Миньона се усмихна и отговори:

        -Аз съм миньонът Кико. Живея на една много далечна планета. Летящата ми чиния се повреди и аз кацнах тук.  Ремонтът ще продължи дълго. Искам да разгледам Земята  и да я опозная. Може би с вас ще станем приятели.

        - С радост ще ти помогнем! – казаха децата – Ще ти покажем нашата красива земя, а ти ще ни разкажеш за твоята далечна планета.

-Урааааа! Толкова се радваме, че твоята чиния се повреди и кацна точно в нашата детска градина. – казали децата. -Толкова искахме да се срещнем с вас – миньоните.  И веднага, един през друг започнали да му разказват.

  Първо – за своята детска градина:

   - Кико, тук има много играчки, забавления, колички, много деца и кукли.

   - Ех, че интересно! – ококорил очила Кико. - Но не знам кой сезон е сега?!

   - Пролет!!! – извикали всички в хор.

   - Ама, че съм глупав, нищо не знам за пролетта?!

   - Слушай!!! – През пролетта има слънце. Става топло, започват да цъфтят пролетни цветя – кокичета, теменужки, лалета. На Земята има много буболечки. Те се появяват през пролетта. Има много дървета, храсти и цветя.

На Земята има много хора. Те живеят в къщи и апартаменти. Има много държави. Нашата е България. Може да се види и море на земята, даже и Балкан. Може да се види роза - Царицата на цветята.

   - Лелеe, колко интересни неща има на вашата Земя! – казал Кико.

И тогава на децата им хрумнало:

     - Хайде да си вземем раниците и да отидем до Балкана, че даже и до Бузлуджа. И там ги посрещнали всички цветя, билки и тревички.

         Преминали Балкана и стигнали до една голяма и дълга река – Дунав. Миньoнът не знаел, че тя е дълбока и хоп- цопнал в нея. А децата му казали, че трябва да можеш да плуваш, за да я преминеш. Зачудили се как да преминат на другия бряг.

         В това време завалял дъжд, реката зашумяла. И изведнъж грейнало слънце. Над реката се появила голяма и красива дъга. И станало вълшебство. Децата и миньонът минали по нея, като по мостче. Стигнали до морето. Кико казал:

        - Това го знам, и ние си имаме ером на нашата планета.

         - Неее, казва се море!!! – поправили го децата.

      След като разгледали тези красиви места, децата и Кико се завърнали уморени в детската грдаина.

        -Толкова е красива планентата Земя! - казъл Кико.През всеки сезон ли е толкова прекрасна или само през Пролетта?

        -Мили Кико, нашата планета е чудно хубава през всеки сезон. Но най-красивото кътче от нея е нашата Родина- България.    Вземи това красиво цвете и го занеси на твойте приятели.  А на есен, доведи и тях да се уверят сами.

      -Благодаря ви приятели!    радост ще ви посетим отново!- казал Кико.

     След това се качил в поправенара вече летяща чиния и помахвайки с роза в ръка отлетял.