ПРИКАЗКА

ЛЕТНИ ИЗНЕНАДИ

      Сутринта миньона Землянин се събудил, защото Слънчевото зайче го събудило през прозореца. Разтъркал си очите. Сложил си очилата, за да вижда. Обул си синия гащерезон. Отишъл до прозореца. Слънчевото зайче избягало и Землянина видял роза.

Иха, колко е красива!!! - казал миньона. - Да я помириша ли??? – Дааа!!! Ам маа, че съм глупав, че аз не знам кога цъфти розата. Да потърся в енциклопедията!?

- Открих – през лятото!!! Но какво е това лято?

- Какво е лятото ли?-отговорило слънчевото зайче.Това е сезон приятел.Ние тук на Земята имаме 4 сезона-пролет,лято,есен зима.И лятото е най-топлият сезон от годината. Сега ще ти разкажа мило Миньонче случка от миналото лято.Слушай внимателно!

- Миналото лято, аз като работливо зайче не спирах да работя цяло лято.А на моретоооо,работа по цял ден.Отивах сутрин преди да са станали хората-най-важната работа трябва да свърша аз-да затопля пясъка,морската вода,да погаля всички с лъчите си,да погъделичкам хората,както направих тази сутрин с теб, и да отидат на плажа  до късно вечер-грея,грея-офффф ,малко е уморително.

- Един ден важно си седя на един шезлонг на небето,пуснал съм си лъчите  и един заядлив облак минава пред мен.Аз си преместя шезлонга ,той след мен,аз го преместя той пак ! Казах му:

- Ей, облак,пречиш ми да работя! Виж хората си тръгнаха от плажа.Не може така. Лято е-трябва да има много слънце, да затопля водата в морето, децата да ядат сладолед, да плуват с поясите. Разбра ли ме-ти ми пречиш.

- Преча ли ти?И аз искам да съм обичан като теб.По цял ден слушам само-искаме лято,искаме лято,слънце, море, сладолед.Омръзна ми.Мен не ме искат.И затова сега ще седя при теб.

- Ще стойш ,но друг път!

- За миг Слънчевото зайче се ядоса. Пусна горещите си лъчи  към облака за да го опари, но после се сети , че доброто винаги побеждава и каза:

-Да не се караме , а? Ако сме приятели и действаме заедно, можем да направим щастливи много хора.

-Как ? - учуди се облачето. Мен не ме харесват. Как да ги направя щастливи?

-Нали ти казах? Заедно!

 Слънчевото зайче насочи лъчите си към облака. Той се затопли , стана му горещо и пусна сълзите си като дъжд. Слънчевото зайче се насочи към дъждовните капки и в миг на небето се появи чудно хубава дъга.

- Ах , каква красотаааа!  Сега разбрах как и аз мога да се харесам-каза облачето.