АНКЕТИ

АНАЛИЗ

Всички участващи деца харесват срещите с куклите  -100%.

60% от тях разказват в къщи тези срещи и разговорите, които водят. 20% не разказват, защото родителите нямат време да ги изслушат. 20% споделят от време на време.

89% желаят куклите отново да ги посетят, за да научат интересни истории. Децата с радост им помагат при разрешаването на проблемите. 2.8% не желаят да изслушват разказите на куклите до край. 8.2% се колебаят да изкажат тяхното мнение.

Дейността, която най-много са харесали е Разговор с куклите – 78.45%. Втора интересна дейност е онлайн едновременното рисуване на илюстрации към общата книжка „Грозното патенце“ – 65.63%. Това се обяснява от факта, че все повече деца умеят и искат да работят с компютър. Третата привлекателна дейност е създаването на реална рисувана книжка „Грозното патенце“ с картини, нарисувани от децата; представленията; изложбата с всички техни рисунки /защото за книжката бяха избрани определен брой от всички/ - 56.25%.  Четвъртата увлекателна дейност е създаването на „Правила за добро поведение“ и „Аз съм специален“ – по 50% . Децата обичат правилата – те им помагат да се чувстват сигурни и защитени. И всеки иска да бъде специален. Петата проектна дейност – запознаване с „Различните хора“  донесе знания на децата /но не и достатъчни емоции/ - 41.65%. Под номер  „Шест“ в класацията е създаването на лого на проекта – 25.33%. Но те харесват създадената обща рисунка, защото е тяхна.

100% единодушно децата желаят да учат, да творят, да рисуват и да разговарят с деца от други детски градини.

 

 

ВЪПРОСНИЦИ

Обобщения в началото

Обобщения в края

АНАЛИЗ

Преди апробирането на методологията Persona Dolls на въпроса по какво се различават хората 10% от анкетираните деца са отговорили, че не знаят. Други 22% заявяват, че всички си приличат. В началото 10% виждат различия в лицето, пола и дрехите, а в края нееднаквостта е в тялото - 25%. В началото 20% от децата определят хората, като лоши и добри, докато в края този процент е 8%. Това е за сметка на по-доброто разграничаване по отношение на цвят на косата и очите. В началото средният процент е 44%, а в края - 82%. Тази диференциация е направена, защото стената "Различните хора" е допринесла за по-добрите знания на децата. Същото се наблюдава и при разграничаването по цвят на кожата. В началото 46% знаят за тези разлики, докато в края процентът на информираните деца е 68%. Наблюдва се повишение на познанията на обследваните деца по отношение на хората с увреждания: 25% в началото срещу 100% в края на дейностите. Те са наречени хора със специални помощни средства, вследствие на приложената методология.

Впечатлителни са резултатите, относно осведомеността на децата за специалните средства, които използват хората с увреждания. В началото на проекта ларингофонът е непознат за тях. В края 50% могат да назоват името му и да опишат за какво се ползва. Същата е ситуацията с инхалатора. В началото нито едно от децата не знае неговото име и предназначението му. В края - за 70% от тях той вече е разпознаваем. В началото 25% наричат инвалидната количка само количка. Определят нейното предназначетие изключително точно - за болни хора; за хора, които са наранили крака си. В края тази количка е назована инвалидна количка от 100% от децата. Нито едно от децата не е чувало за проходилката за възрастни. В края 85% вече я познават и знаят нейното приложение. Слуховият апарат в началото е само слушалки за 40% от анкетираните. В края 100% го назовават с точното му име. В началото 35% от децата определят патериците като бастуни. Те са осведомени за тяхното предназначение - за старите хора. В края 100% ги назовават патерици и разширяват възрастовата граница за предназначението им - използват ги хора, които имат проблеми с краката. 85% от обследваните деца в началото на проекта назовават очилата. В края 100% от тях с лекота ги разпознават и знаят за какво и кога се ползват.

За децата не е лесно да се сетят кой от техния кръг от познати използва някои от специалните помощни средства. В началото е имало обобщаващ отговор, който не е неверен, но не е точен - 5% са казали, че това са болните хора. Най-висок е процентът за хора, които носят очила. Факт: В обследваните групи има по едно дете с очила. Въпреки това едва 45% са се сетили, че дете от тяхното обкръжение носи очила. Това е красноречиво доказателство за толерантно отношение към другите и приемането им. В края 67,5% назовават името на детето, което носи очила. В началото 8% са казали, че родителите им носят очила: татко - 8%. В края 45% назовават имената на техните родители. 20% от госпожите в началото са "носили" очила. В края този процент е вече 22%. 51% от анкетираните деца са казали в началото, че техните баба и дядо носят очила. В края 63% си спомнят, че баба и дядо ползват очила.

В началото на проекта 21% от обследваната група деца са на мнение, че не могат да помогнат на хора със специални нужди. А 8% не знаят как. В края  на проекта 100% предлагат да подадат слуховия апарат на нуждаещ се от него. След проведените сисии с куклите 88% ще играят с дете със специални нужди, като го хванат за ръце срещу 14% в началото на проектните дейности. В края на проекта 70% предлагат да заведат дете до тоалетната срещу 8% в началото. 70% от децата в края на приложената методология предлагат своята помощ да облекат "специално" дете срещу 8% в началото. 70% от анкетираните деца в края ще подадат нещо/играчка, от която има нужда "различното" дете срещу 10% в началото. 55% от обследваните деца в края на проекта споделят, че могат да подадат очилата на дете, което има нужда от тях срещу 16% в началото. Това са красноречиви цифри за повишена компетентност по отношение на подпомагане на хора със специални нужди.

100% от децата са категорични, че могат да играят с дете, което не вижда, не чува или не може да ходи. Игрите, които предлагат за съвместна игра са разнообразни. В началото на проекта едва 23% от тях са назовали, че могат да играят с играчки. В края този проецнт вече е 85%. Могат да редят пъзели - 85% /в края/, а в началото само 36% са мислели, че е възможно. 61% /в края/ са на мнение, че могат да рисуват заедно срещу 17% в началото. 50% в края на проекта могат да слушат заедно музика и да пеят срещу 13%  в началото. Преди да се апробира методологията анкетираните са казали, че могат да играят на компютър с деца със специални нужди - 36%. В края на проекта те вече мислят, че могат още да слушат приказки заедно - 100%, могат да танцуват заедо - 100%, могат да се въплътят в театрални роли - 85%. 8% и в началото и в края след сесиите с куклите казват, че могат да използват езика на ръцете, за да общуват с деца, които не могат да чуват. С дете, което не може да ходи обследваните деца могат да играят на "Развален телефон" - 8%, а с дете, което не може да вижда подходяща игра е "Сляпа баба" - 30%.

100% от децата и в началото и в края на проекта са единодушни - те правят разлика между добро /поведение, постъпки, действия/ и лошо /поведение, постъпки, действия/.

Извод: Приложената методология е допринесла за повишаване и разширяване на информираността на анкетираните деца по отношение на различните по цвят на кожата деца/хора и такива със специални потребности, тяхното приемане и обгрижване в детското общество. Те са отворени да говорят и споделят лично са себе си с какво всеки е специален и различен. Методологията е обогатила емоционалната грамотност на включените деца и тяхната информираност относно равенството. Участниците са развили чувство на съпричастности и толерантност, а техните практически социални умения са се подобрили.